|
Тема |
Споделенческо |
|
Автор |
Lucid (Маргарита) |
|
Публикувано | 28.07.02 02:11 |
|
|
Не съм ви наглеждала от два дена. Е, па не мога да го прочета т'ва дето сте го изписали всичкото. Всъщност, мога... обаче... Обаче. Чета някакъв роман. Трепач. "Шанхай бейби"... на една китайка, дето си е загробила издателството с тая творба. Чета си и ми се плаче. И знаете ли, ако мога една ситуация да предотвратя в живота на двама ни, тя ще бъде тази... единият да стои като прикован с ръждиви пирони на някой уличен ъгъл и да гледа, как другият се отдалечава в гръб. Не... не. Не.
И знаете ли какво най мразя? Това, което най обичам. Летища и гари. На изпращане. Никога няма да се науча да се разделям. Никога. Нито ще се отуча да стискам отчаяно в длан последните часове и минути и да искам неистово земята да спре и да ни пусне да слезем. Няма да се отуча и да плача. А съм супермомиче.
Горчиво ми е.
Ако някоя жена ви каже, че разделя любовта и секса, не й вярвайте. Дори и тя самата да си вярва. Как го правят мъжете? Обяснете ми. Не разбирам.
Когато приемем някого в утробата си, тои неминуемо си намира процеп, през който да влезе в сърцето ни.
Мисля си шантави работи... за морето. За дъжда. За натежалите звезди. И дали Господ може да е гневен в такава нощ?
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
|
| |
|
|
|