Националната идентичност се изразява в образователната традиция

Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, пред „Капитал“

В Европейския съюз (ЕС) няма документи със задължителен характер в областта на образованието. Как се избира стандарт, с който да се сближи българското средно образование? Търси ли се съответствие между традициите на българското образование и възможните европейски модели?
- Образованието е дългосрочна инвестиция, бавен процес на натрупване, за да се стигне до резултата. В последната част на своя въпрос вие подсказахте и отговора - националната идентичност се изразява в образователната традиция в страната, в натрупания опит, в устойчивите образователни нагласи.
Принципът, който обединява практиките на европейските страни, е, че всяка страна сама избира как да се хармонизира в най-голяма степен към общите структури. Република България е подписала Болонската декларация, в която са изложени критериите за качество на образованието, изискванията за степени и продължителност на обучението, за да бъде признавано то в Европа.
Какво означава съпоставимост на българското средно образование с европейското?
- В европейската практика под съпоставимост на образованието се разбира преди всичко съпоставимост на целите, които се поставят пред неговото развитие. Образованието не е индустрия и не може да се определя със стандарт като ISO 2000, както е в производството. Всяка страна е свободна да изработи своите стандарти, които трябва да дадат възможност за пълноценно развитие на личността, за свободен достъп до пазара на труда и разширяване времевите възможности за обучение.
Трябва да отбележа, че процесът на сближаване на европейските практики в областта на образованието протича не само в страните, които очакват присъе диняване към ЕС. Например Германия в момента основно преработва учебните си програми.
Ние предложихме на Европейската комисия и една конкретна инициатива - провеждането на европейска година на гражданството чрез образование, която да стартира в България. Надявам се, че така допълнително ще бъде ускорен процесът на интеграция.
Правят ли се реформите в образованието като част от цялостна регионална политика?
- Нашата цел е да създадем добре и ефективно работеща система, която да дава качествено образование. Това означава система, свободна от условни и резервни бройки, с ясни критерии за качество и достойно заплащане на всички, заети в нея. В това трябва да се инвестира - и усилия, и средства, и обществено доверие. В тази връзка е разработен пакет от квалификационни форми, които ще обхванат голяма част от съкратените учители. Това цели тяхното пренасочване в области, където има подчертана необходимост от учители, например по чужд език за нуждите на ранното чуждоезиково образование. С голяма вероятност може да се каже, че една програма, която разработваме заедно с Министерството на труда и социалната политика за преквалификация на учители филолози, ще обхване около 1600 души. При брой на съкратените учители 2416, струва ми се, че това е една добра перспектива.
Инспекторатите по образование (като териториалните структури на МОН), както и директорите на училищата и обслужващите звена осъществяват образователната политика на държавата, като се съобразяват с конкретните особености и възможности на общините. Всички действия - прием на ученици, професионални направления, разкриване и закриване на училища, са съобразени с данните на Националната агенция по заетостта, а също така и с програмата за регионално развитие.
Има ли и ще бъдат ли съз-дадени механизми за набиране на собствени средства от училищата?
- Ние бихме искали да активизираме инициативността в образователната система. Образованието също е пазар и по тази причина напълно се подчинява на пазарните механизми в страната. С чл. 44 от Закона за народната просвета на детските градини, училищата и обслужващите звена е дадена възможност да набират собствени средства от извършване на допълнителни дейности. Освен това училищните настоятелства могат да се превърнат в ефективен инструмент за набиране на средства чрез участие в програми и съвместна работа с НПО. Това подробно е предвидено в допълненията и измененията към Закона за народната просвета, който предстои да бъде обсъден в Народното събрание. Бих искал да подчертая, че с размера на тези собствени средства не се намалява субсидията от държавния и общинския бюджет за съответното училище.
Има ли изградена система от квалификации и преквалификации, която да гарантира качеството на преподаване? Има ли установени системи за проверка на качеството на преподаване и има ли следствия при установяването на ниско качество на преподаването? Може ли матурите да бъдат мислени като подобен механизъм?
- Ще започна от края. Матурите изиграха своята роля. Трябва да признаем, че образованието не отговаря на нашите очаквания. Това в много голяма степен зависи от учителя. А всеки учител има нужда от възможности да повиши своите професионални умения. Квалификационната система в последните години беше опасно занемарена. Подготвяме промени в инструкция 2 за учителската правоспособност, както и в наредбата за придобиване на професионална квалификация. Това ще бъдат първите стъпки към изграждане на ефективна система за квалификация и преквалификация.
У нас няма убедителна система за проверка и констатация на качествата на учителския труд. Вярно е, че в редица страни има ефикасни методи за оценка, но би било наивно да смятаме, че някъде по света съществува идеална методика в тази насока. В този смисъл е особено важно да изработим и въведем комплексна система за оценяване на учителския труд. Надяваме се това да стане в рамките на проекта “Модернизация на образованието”, защото това е и една от неговите цели.
Разрешете ми накрая да споделя убеждението си, че българското средно образование има европейска перспектива, но само върху основата на своите солидни традиции. Образованието може да промени решително живота ни.