Защо си се изтрил? Написах отговор.... И снощи ... пак ли затова ми се изнесе отговора до теб в отделна тема? Значи се триеш, гадино! Докато пиша отговора, си се изтрил, и той няма към какво да се закачи. Еми ще си го пейстна тука :-))))))

"Аз съм факторът за собственото си щастие. Аз съм важна, важно е какво искам, мисля и правя. Синхронизирам се с хората, които Обичам, но не и с остатъка от обществото.
Да се подчиниш на по-висш принцип? За какви принципи говорим? За тези на обществото, или за мои лични убеждения? Защото личните убеждения няма да са против това, което искам, следователно няма да ми попречат да "следвам сърцето си".
А когато правя компромиси, то те не трябва да са в противоречие с някакво основно мое разбиране. Ако е така, изобщо не ги правя. Защото направя ли такъв компромис, после ми излиза през носа, също и други хора бих могла да нараня без да искам в последствие. Ако лъжеш себе си, лъжеш и хората, които те обичат, защото показваш "дисциплинирано" външно поведение, което бива избушено от истинския "теб", рано или късно. Тъпкано се връща. Човешката природа не може да се затвори под капак. Ако това е наложено, появява се усещане за вътрешно налягане, и нещата един ден гръмват.

Защо да си мисля, че съм несъвършена? Ти ако живееш с подобно усещане за себе си, как ще си щастлив? Естествено, че по принцип никой не е съвършен. Но пък и всеки е съвършен по свой си начин, и единственото, което може да направи, за да е щастлив и успешен животът му, е да използва съвършеностите си, а не да предприема неща, които явно не са за него. Това е да "следваш сърцето си", да следваш себе си, вътрешните си убеждения, стремежи и способности.

Никога не знаеш какво точно ще последва от действията ти. Затова по-добре е максимално, доколкото можеш да следваш вътрешния си глас.

Don’t try to change the world, just change the subject.