наистина ли мислиш, че на хората им е приятно да бъдат нещастни?
хората... стремят се към нещо, което е по-нататък от това нещо, или това "някъде", където са в момента.
ама това не е нещастие. това е... пътуване...
има и такива, които са се сврели в начумереност и все някой друг, или пък така наречените "те" са им виновни, но това не е пътуване.
това е вид блато.
има такива хора, но далече не всички.
др уги, както казах, пътуват...сещам се за кант тук и то не за нещо, което той е написал, или за нещо, до което е стигнал. сещам се за него, във връзка с нещо казано в "майстора и маргарита", ама е твърде дълго за разказване...
безпокойството от това, че животът е отчайващо кратък за... за... всичко, което е нататък и нататък... това не е нещастност, макар и да създава трайни бръчки по челото.
мимиката е същата; причината - не.
тука ми хрумва пък, че дали някой е потънал в лигавото зеленило на недоволство, защото "те" са му виновни, или по някаква друга причина е спрял, или пък някой се разтяга в безмозъчна ухиленост, защото 5 пари не дава - изразът тук е различен, но причината е една.
и двамата са спрели.
дано се изразявам разбираемо...
между "щастие" и "добро настроение" също има разлика.
второто би могло да е израз на първото, но далеч не задължително и винаги.
понякога (доста често) е просто... гримаса, също като намръщената, за която говориш ти.
овча.
е, както и да е... нито стремливото към-щастие, нито намръщеността, нито застоят(независимо от израза му) са пороци.
в смисъл - струва ми се, че е доста некачествено да се определя някой като "добър", защото е щастлив (ако това изобщо е възможно) и "лош", защото е нещастен (макар и повидимому).
важно е, вероятно, да има... мяра... както във всичко, почти.

мене лично повече ме притесняват хора, които чувствайки се те самите не-щастливи, се стремят да прецакат радостта у другите около тях. притесняват ме и онези, които пердашат през света, запътени решително след все по-уголемяващото си се шкембе (образно казано), без да им дреме за... някого друг.
и, честно казано, се гнуся малко от онези пък, които мислят "ти си различен от мене - значи си лош."
... а иначе... наблюдавам с любопитство Света и неговите обитатели...
понякога то е "любознателност". понякога си е... чисто "любопитство".
те са различни неща.
ама пък никой не е съвършен, нали така? : )
(макар и да не е лошо всеки да опитва... по пътя си)

Редактирано от a з на 11.07.02 10:58.