В кафенето ще стана и ще реагирам на дразнителя. И ти ще разбереш съвсем еднозначно отношението ми и то ще има лице. В зависимост от случая мога да се заяждам, да викам, да споря гадно или да замерям с неща. Тук... защо да го правя? А принципно не мога да ти отговарям на темата, твърде лична ми е някак. Надявам се, разбираш, че отговорът ми беше израз на симпатия, но и уговорка-молба да не разчиташ на мен да обсъждам въпроса.

Това, което ти си написала, стои точно така и за мен, нямам какво да добавя.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.