|
|
| Тема |
 Уфи, едно посвещение :) |
|
| Автор |
Coня (Дете на нощта) |
|
| Публикувано | 29.06.02 19:17 |
|
|
|
ШПИОНКАТА
Светлината на нощната лампа е само привидно интимна.Пръснатите в преднамерена небрежност дрехи са декор.
Жената не е досадно млада.Тя посяга към другото си, ярко гримирано лице и го доизпипва. Убожда се с нещо остро и бавно смесва червилото с капка кръв з автентичност. После с упоена въздишка се протяга без нищо котешко в себе си.
През шпионката някой я следи. Наблюдава всяко нейно движение, стон, писък, греховности. Някой присъства като осезаемият втори в нейната неприкосновена обител.Някой, когото тя не би могла да излъже, но непременно ще се опита.И то повече от един път.
Жената е пияна от праведност, а окото от другата страна на шпионката я обвинява в греховете на света и трупа съчки и греди за зимен огрев.
Разговорът помежу им не върви. Крясъците срещат само ехото. Мътно око в чистотата. Чисто око сред мътилката.
Жената плаче.Само веднъж. И лицето, състарено от липса на цветове търси странни защити в тъмно посипващия се смях. А ръцете, треперещи от неразгадани емоции монтират втора шпионка.
Ще се наблюдаваме, така ли?Око срещу око. Воля срещу воля.
Пари. А навън вали истина, която се забива като стъкло в едно от очите на двойната шпионка.
- Сляпа! Аз съм сляпа!- Жената поваля вселената около себе си с непохватни ръкомахания и зрелищно припада сред декорите.
Нощната лампа се счупва. Жената намира в себе си сили да се изправи и натрапчиво напоена с всичките си неизречени амбиции, тръгва напред. Окото става Глас. Гласът се превръща в Ръка, но ръката ще бъде отблъсната.
И жената се спъва на прага към света в дневната светлина. Но този път истински. Нетеатрално. И се натъртва.
Вече загубил интерес, незнайният наблюдател монтира шпионката другаде.
27 юни 2002г
Разкажете ми приказка...
| |
| |
| 
|
|
Уфи, едно посвещение :)
