‘Мухлясали теми’. Струва ми се, че могат да мухлясат малотрайните продукти, а както знаем, всеки малотраен продукт трябва да се консумира скоро след производството му, иначе се разваля и консумацията му, ако не е опасна, то поне последиците от употребата му са неприятни. Нека спрем, обаче, с терминологията взаимствана от магазина за хранителни стоки и преминен към друга, разбира се самата терминология, която употребих, ме подсети нещо. За описване или за хирургично разчленяване, ако предпочиташ, на всеки персонално или на обществото като цяло, може да се използва която и да е терминология или аналогии. Можем да взаимстваме определения и категории от всяка сфера на човешкото познание и съм се запитвал защо е така. Изводите са естествени и досега всеки сблъсквал се тази проблематика е стигал неминуемо до тях, а именно, човек не може да излезе извън себе си, не може да се постави в привилигирована позиция на независим наблюдател. Разбира се привържениците на някои идеологии (уточнявам, че под идеология разбирам всяка парадигма, интерпретираща човек и мястото му в света) тук биха възразили, че това е възможно след развиването на някои техники и/или способности, но уви това не е така. Защо? Според мен, защото мисловните конструкции, които употребяваме за интерпретация на заобикалящото ни, самите парадигми, които изграждаме при сблъсъка ни със света, са едни и същи и обусловени от човешката ни природа, излезем ли от тях преставаме да бъдем хора, и като евентуално следствие, престава да ни интересува проблематиката, която засягат. Може би това е станало предвид самите обществени взаимоотношения и ролята на езика като определящ ги и/или опосредстващ фактор, но да не се отклонявам. Нека дам няколко примера (предвид едно предположение относно хобито ти:), в астрофизиката се употребява терминология взаимствана от всекидневието живот, раждане, смърт, за звезди, за галактики и дори за самата Вселена (ако интелект би възникнал в едноклетъчни микроорганизми за които ‘раждане’ и ‘смърт’ са относителни понятия, които също са придадени от нас (антропоморфизиране!?), едва ли биха били употребени от тях самите за описване еволюцията на материята във Вселената). Или с други думи, може би човек е изградил в до- и в исторически времена мисловни описателни кострукции, които по късно продължава да допълва или интерпретира, но не би могъл да измени. Може би именно за това сме привлечени от няколко модела на сблъсък с другия разум, разум, който може би е изградил други конструкции за описание на заобикалящото го. Говоря не само за извънземен разум, а също така и за искуствен интелект или разграничаването на разума в някой от съществуващите, паралелно с нас и на Земата, видове. Делфините (или всички представители на китообразните), както знаем техният мозък по количество и по сложност на структурата е близо до човешкия, естесвено е да преположим, че при тях може да съществува някаква форма на разумност, но това е така пак от собствената ни гледна точка, отново анторпомофизираме и не отчитаме някои фактори. Наличието на разумност в делфините отдаваме единствено на количествени показатели, без да имаме предвид, че това е предпоставка, но взета самостоятелно, тя не изпълнява всички необходими условия без наличието на други предпоставки. Сложен и голям мозък е необходим предвид средата, която се обитава, но уви самите трудности предопределени от средата не позволяват на мозъка да използва свободен ресурс за появата или проявата на разумност (може би). Тук пак биха могли да ми възразят, че и човек използва само 5% от ресурса на мозъка си и да прояви разум. Да това е така, но не отчитаме, че останалите 95% са резерв, природата е икономична, но също се грижи и за осигуряване на постигането на хомеостаза, а това е наложило създаването на такъв излишък от неврони. Както знаем, невроните не се въстановяват и загубата им не може да бъде компенсирана, чрез регенерация, затова някога е възникнала необходимост от създаване на резерв, чрез който да се компенсират загубите в течение на самия жизнен цикъл на индивида, в подкрепа на това твърдение е и един факт. Изследвайки болеста Алцхаймер, характерезираща се с регресивни изменения в мозъка и връзките между невроните, са направени опити да установи кои групи не са засегнати от тази болест и кое е общото между членовете им. Какво се аказало, кое било свързващото звено? Четенето. При четене се създават много нови връзки между невроните (именно за това се предполага, че паметта се съхранява във връзките между невроните). При заболяване, при което се засяга централната нервна система, първо отпадат по маловажните за оцеляването на индивида връзки, точно затова при засегнатите от Алцхаймер първо отпадат спомени несвързани с жизненото оцеляване, болеста засяга еднакво всички контингенти, но развитие в тежка форма се наблюдава само при тези индивиди, при които пластовете на съзнателно и несъзнателно се намират много близо един до друг и тогава засегнати стават центрове, свързани с такива дейности, като прехрана, говор и т.н.

Май много се отклоних, а можех просто да кажа, че за отразяването на който и да е аспект от социума на индивида можем да използваме описателната конструкция, създадена да опише който и да е аспект от човешката дейност и че употребата на археологията за описване на въпрос, който съм сметнал за интересуващ ме, е, както сам забеляза, продукт на личен вкус. Думи отново безсмислени и неносещи полза на читателя, в по голямата си степен предназначени за начесване на собственото ми самолюбие, така че нека и те не бъдат приемани превратно. Струва ми се, че мотивите ми да идвам тук са свързани с желанието за откъсване нот притискащата ме ежедневност и злободневност, затова и реакцията ми за пренасянето им тук бе такава, нищо повече.


Все пак благодаря за отговорите ви, на всички.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!