|
Тема |
Изповед |
|
Автор |
_malchugan_ (freak) |
|
Публикувано | 25.06.02 03:31 |
|
|
писано е отдавна, но някак все ме преследва...и е казвано и е живяно и все още е в мен...
------------------
Обичам те страстно,
обичам те тихо,
притиснал длан в твоята или едва докоснал нежната ти ръка
Обичам те с поглед,
обичам без думи
обичам загледан да оставам във твойта душа
Обичам те, необичайна
обичам те неотразима и тайна
обичам те, моя малка дъждовна следа
Обичам те ураганно, стихийно и прочие
обичам те в зелени безбрежни поля
обичам те, полет на моята мисъл и тихо прибежище сред ожесточена борба
----------
полудява ли се от любов или любовта е лудост... или двете изпълнени заедно ... колко голяма е човешкато душа и колко може да побере ... безбрежно ми се вижда, безбрежно ми е някак си ... от пълнолунието ли е или пък от красивите картини, които рисува ума ... не мога да избягам от тях, а и защо да го правя ... все пак са красиви ... среднощен поздрав от мен
See things inside out
|
| |
|
|
|