|
|
| Тема |
 Безметежност |
|
| Автор |
Lucid (Маргарита) |
|
| Публикувано | 24.06.02 15:59 |
|
|
|
Налегнала ме е една такава Маргаритина безметежност. Еньовден е. И пълнолуние. Clair de lune... Отражение в чаша вода.
Като змия бавно свличам старата кожа и я оставям закачена за някакъв дънер. Да си блещука, на мен не ми трябва вече. Маргарита може и гола.
Или облечена в рози...
Бях в онкологията сутринта. Останах удивена с какво спокойствие приех ситуацията. Един 5-годишен хлапак, чиято майка разказваше, че детето ще почине в случай на рецидив - и че го знае - ми бъркаше по джобовете и вадеше оттам слушалка, лампичка и едно плюшено мече, което се сетих да взема сутринта в последната минута. И ми се усмихваше.
Това, ladies and gentlemen, е сила.
Грижите са си грижи. Добре, че нещо от време на време им придава относителност. Една руса детска главичка, като я погалиш и между пръстите ти се посипват косъмчета, дълги само милиметри...
Протези, маркучи, игли... и между тях гонещи се по коридора запетайки.
Не! Не навеждайте тъжно глава... Искам от всеки по една истинска усмивка!!!
Усмихва ме слънчевото зайче в горния ляв ъгъл на стаята. Бележката от Максим. И мисълта за родопска къща на два ката. А вас?
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
| |
| |
| 
|
|
Безметежност
