|
Археология
Археологията е една от страстите ми, може би защото е криминология на н-та степен. Вместо да разслдваш уликите за едно събитие се опитваш да възстановиш събитието по протежение на огромни отрязъци от време и на огромни пространства. За археологията най голям интерес представлява откриването на бунището на селището на дадена култура. В бунището може да се разгърне книгата на историята на културата, неиното развитие, възход и падение. Културните пластове са ясно разграничени и могат да бъдат четени отзад напред. В началото всяка култура се характеризира с проявата на силна стилизация, заемки от по стара и/или съседна на нея култура (съседството има две измерения, съседство във времето и съседство в пространството). В този период изразните средства са опростени, съдържанието е над формата, може би това се дължи на желанието на представителите и да изразят колкото се може повече от своята душевност, преодолявайки по този начин мимолетността на своето съществуване. Споменът за нищото от което е произлязла кутурата е все още силен и напомня на изграждащите я индивиди, че всяко раждане преполага смърт. Разцвета на културата се характеризира с възникването на уникалност, нарастване в броя на формите на изразните средства, нещата които са казани преди се казват и сега, но вече се обръща внимание и на стила и формата, търси се естетика, освен функционалнот, налагат се стилове в изразяването. Културата желае да изрази своята сила, своята уникалност има стремеж за експанзия към други култури, намиращи се на по ранен или по късен етап в развитието си. През разцвета значението на съдържанието е над формата, предвид месианството, като движеща сила. Упадакът на културата се характеризира с регрес, количеството заменя качеството, сякаш представителите на кутурата предусещат скорошният й край и бързат да създадат колкото се може повече артефакти. Упадакът се характеризира и с това, че представителите му смятат, че културата им се намира в разцвет и предполагат, че всичко създадено от тях е апогеят на възможностите на културата. Месианство в този период няма, няма бъдеще, всичко трябва да се изрази днес, тук и сега, което довежда до създаването до мимолетни прояви в културно отношение. Злободневни са, формата е над съдържанието, липсва идея, а се търсят изразни средства, до превръщането на последните в самоцел.
Архиви dir.bg
Най стария културен пласт, на който можем да се натъкнем днес, е почти заличен, пази се в спомена на днешните представители. Изразен е в меланхолия по ‘бел епок’. Странното в случая е, че възникване на култура не се забелязва, сякаш самата култура е била налице и в един момент се е проявила с пъланата си сила. Разбира се, за това има обективни причини, културата е съзрявала в съзнанието на индивидите й докато не се е появила територия за проявата й, обединяващ я фактор. Среда. В началото самата среда е била предпоставка за уникалноста на обитаващите я, уникалност, която е предполагала създаването на уникалности, своеобразна елитарност. Наблюдава се ясен баланс между изразни средста и съдържание и наличие на меисанска мисия, а именно създаване на култура в която злободневието и липсата на съдържателност на формите са изместени от космополитизъм. Проблемите които се поставят за решаване са глобални и изискват глобален поглед и решения. Желание за експанзия е налице, желание за навлизането и извън рамките на конкретната и среда, инфилтрирането и в паралелните и културни среди.
Следващият период се характеризира с така наречената ‘демократизация’ на културата, периода е определен от инвазията на представители на външната (съседна, паралелна) културна среда. Препоставка за това е улесняващата се достъпност на средата. На тази територия те заварват вече изградена култура, със собствена структура на взаимоотношения и изразни средства. Периода се характеризира със своеобразна борба между сблъскалите се култури, известно време културата гостоприемник запазва собствени територии и продължава да съществува самостоятелно. Постепенно отделни нейни представители се претопяват в новодошлите и губят своята досегашна идентичност. На по късен етап, новодошлите заемат цялото пространство и изместват напълно или поглъщат старата култура. Новопоявилите се взаимоотношения са привнесени отвън и по този начин унищожават зародиша на новоизграждащите се, злободневността започва да излиза на преден план, чувството за месианска мисия изчезва. Формата започва да взема връх над съдържанието, издига се в култ, няма ясни идеи около които да се сформират ядра, които да ги задвижат и/или реализират. Наблюдава се противоречие във фундамнеталните възгледи, от една страна е желание за завръщане към ‘доброто старо време’, от друга отхвърляне на ‘старото’, като нещо регресивно и упадъчно (!?!). Уникалността е превърната в самоцел, без оглед на средствата и без визия, като по този начин е превърната в еднообразност, еднообразност на съдържанието и стремеж към уеднаквяване на израителността(!).
Въпреки надписа по долу не ми се връзвайте. Не искам да засягам никого, най малкото и аз се чувствам чужд на тази среда (а всъщност май се чувствам чужд и за всяка, но това е друга тема:). За по добро възприемане на написаният текст ви съветван да вземете някаква храна, по желание, но най добре на това условие отговарят пуканките, някаква студена напитка и да седнете да четете, ако това изобщо ви се прави. Предъвквайки хапките си и отпивайки от напитката ще се досетите колко мимолетно е всичко, от къде идва и къде отива, цикъл който се затваря за всичко заобикалящо ни, включително и за няколкото празни думи, които съм изписал тук. Моментално след прочитането на текста го забравете, дояжте си храната и помислете колко добре всъщност се чувствате, вие най съвършенните творения на майката природа и се сетете, че аз съм едно от несъвършенните, аз чието еволюционно развитие е спряло някъде през късния плеистоцен, изтъкан от предразсъдъци, които странно защо съм нарекъл скрупули.
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|
Няколко празни думи
Няколко празни думи
