ахм.. значи имах грешка като си помислих, че изказваш известното си вужасяване, придобито докато осъзнаваш колко много всъщност не знаеш.
щото нали... колкото по-малко знае човек толкова му е по-спокойно и лесно подредимко в живота, понеже сферата на забелязаното от него "не зная" не е... кой знае колко толяма.
пък като поназнайва повечко човек ... може да се уплаши от всичкото осъзнато "не зная", еле па и ако се замисли какво още чудо е по-нататък... трудно се подреждат тези неща.
та в този ред на мисли така се обърках... в известна степен.


добре де... а идеи някакви? имаш ли? за грешки... промяна... или както си го наричаш?
насока някаква поне?