|
мисля си тука едни такива неща... въпросителни...
какво е да бъдеш добронамерен и какъв е изразът на добронамереността?
можеш ли да наричаш себе си добронамерен, ако ядовито отвръщаш на ударите?
какво изобщо, израз на какво е, когато някой се опита да те удари? ( за тук, в клубовете питам)
как може да се направи така, че добронамереността не само да бъде обявена, ами да бъде видяна, усетена и да й се повярва?
наистина ми се завъпросиха тия работи от темата на безсънната  Неповторима уф.
няколко пъти, признавам си, я отварях. някакси... нещо ми убягваше, не можех да разбера какво не е наред... и така започнах да се питам за тези там неща по-горе.
вземам темата просто като пример, без да съм "за", или "против" някоя от "страните", като съм далече от мисълта, че това ми твърдение ще бъде прието от всички.
но така искам и така ще направя - ще ползвам темата за илюстрация.
в темата се твърди за добронамереност и за това, че тук всички са добронамерени. под "всички" се разбира управата на клуба.
казват се сумати неща, как за известен срок (4 месеца) някой е трябвало да се убеди в нещо, че това нещо е добро. той, обаче не се убедил.
това прави ли го лош?
или иначе казано - точно това ли го прави лош?
едно е да твърдиш нещо, друго е да докажеш, че то е така.
самото заглавие на темата не е добронамерено, то има предизвикателен вид.
като го види човек веднага си помисля, че е предназначено да обиди, а не да покаже добронамереност.
а в темата се говори друго... което, обаче, е отишло на кино, още от заглавието...
виждам там и тропане с краче, оето говори "аз съм добър, добър, ама ти не ме разбираш!" е... ако си добър (добронамерен) - защо си ядовит, че някой не е разбрал това? и прави ли го това лош?
може би пък в тебе е някъде грешката - не си показал тази добронамереност така, че да ти повярват...
хората, изобщо, имат различна чувствителност...
което не прави едните от тях добри, а другите лоши.
казано просто:
"аз съм добър. сложил съм тук правила и съм го направил за добро."
"не ти вярвам!"
"щом не ми вярваш, значи си лош!"
" и на това не ти вярвам!"
"щом не ми вярваш - значи чао. добронамереността ми е дотук!"
... е?... не изглежда ли така?
нямаше ли да има по-сполучлив израз на декларираната добронамереност, ако беше ей така:
"тук е хубаво да бъде добре. мисля, че ако всеки от нас обърне внимание на ей тия няколко простички неща - би могло да го направим заедно"
"не ти вярвам!"
"аз наистина искам тук да е добре, за всички. на тебе не ти ли е добре? защо така?"
"не ти вярвам, че ме питаш наистина!"
"е... нищо, постой и се поогледай. добре дошла си, може би, като мине малко време, сама ще се убедиш."
обаче... не стана така. така е трудно. пък и... не е за всеки.
не зная... но ми се струва, че набързо е трудно да се правят наистина нещата. изобщо нещата.
и ми се струва, че "гранична добронамереност" няма.
или си истински добронамерен, или си ядосан, или нещо друго.
много по-лесно можеш да убедиш някого, наричайки нещата с техните имена, вместо да го хванеш за яката и да му крещиш: "абе аз съм добър, бе! добър! добронамерен! ти си тъп, лош и прост, щом не разбираш това!!"
значи когато си ядосан - кажи - ядосан съм.
какво толкова...
|
за добронамереността.
за добронамереността.
