наопъки.
Яли, пили и се веселили, докато изведнъж Рицаря не реши да отреже главата на Змея. Тук пред Рицаря изникна тежък проблем. Откъде да намери змей, който да има глава и да е сколонен към отрязването и. Последното беше защото Рицаря беше един мързелив рицар и не му се занимаваше дълго време с рязането на нечия глава, а както всички знаем времето за рязане на една глава е обратно пропорционално на нежеланието на нейния собственик за загубата на последната. Понеже Рицарят се оказа един изключително мързелив рицар, в крайна сметка реши да не ходи да търси някъде змей, а да го намери сред присъстващите, тази идея му дойде след като дълго се взира в някои от дамите пристигнали на това празненство. Речено сторено. В началото решиха змеят да бъде доброволец, но оказа се такива змейове няма. Никой не искаше да бъде змей, не заради някакъв расов или междувидов предразсъдък, а поради простата причина, че във всяка приказка змейовете се оказваха от губещата страна. Какво губи тази губеща страна ли? Ами, досещате се, губи главата си, а след нея принцесата, съкровищата, които е натрупала и възможността да се разболее от паркинсон, алцхаймер или някаква друга форма на старческа деменция. Та, доброволци нямаше и затова решиха да се тегли жребий, но каква наглост никой не прие да участва в жребия. Тогава всички решиха единодушно да гласуват за това кой да бъде змей, особено след като гласуването бе натрочено за най висше благо в това кралство. Речено сторено. Всички гласуваха, разбира се след едно кратко проучване на предварителните резултати и общественото мнение, чрез представителна извадка сред присъстващите. както предварително бе ясно за Змей бе избран самият Рицар, предвид, че предлага такива непопулярни мерки като рязането на глави. Рицаря не бе съгласен да бъде Змей и с това наруши правото на гласоподавателите да гласуват, подигравайки се с техния вот. В крайна сметка някой предложи, да не чакат вичко да направи сам Рицаря, а да се хванат и те да свършат нещо и всички единодушно участваха в рязането на главата на Рицаря. Тук участниците установиха, че липсва един приказен елемент, а именно Принцесата. Огледаха се и що да видят, по масите нямаше принцеси, а само някакви същества, които предизвикваха смътно чувство на вина, задето е отрязана точно рицарйовата гклава. Поседяха така участбниците в празненството, помълчаха, па решиха да продължат да ядат, пият и се веселят, вдигайки наздрвици в чест на незатихващата слава на Рицаря. Колкото повече ядяха, пиеха и се веселяха толкова повече, Змейовете седящи до тях заприличваха на принцеси, а никой не задаваше въпроса, защо, по дяволите, се намира тук и какво се празнува на това празненство.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!