с неква радост, при това.

... понякога си мисля за разни работи, които сме си говорили, или които просто съм чела... по друго време, на друго място, от друг... е... добре, де : )

хм... понякога ми се ще да те попитам "как си". тъп въпрос, откъдето и да го погледнеш.
щото надали някой човек може да направи това "как" да е "добре"... ама си мисля...
понякога даже си говоря с тебе.
питам те за нещо, казвам ти, че нашето време не е центъра на Света и Времето, например...
иска ми се да ти кажа, че ако не друго, поне е любопитно да се... забавляваме... някакси...
но
ей, надали Светът е чак толкова свинско място, просто няма как да е... седя тука и тракам по кълвиатурата тия знаци и си мисля - ама той ги знае тия неща, знае ги, аз защо... така...
: )