си адски добър
и ми се иска да споделя - както е по клуб, нали така, че точно в най- ама най- моменти от живота ми напоследък чета и то споделено с други хора разни неща написани от тебе.
честно.
ми... нали това е място за споделяне и аз споделям...
ето, миналия четвъртък, шести беше по дата, исках да кажа нещо някому, но не успях... сама. хем той беше до мене, вижадх и чувствах пръстите му, ако щеш, хем пак не успявах да кажа...и затова просто отворих на твоята "нишичка".
е, как щеше... би ли могло да бъде... да стане... да го има това, ако тебе те нямаше там, където беше... където го каза? и точно там, където аз имах нужда от него?
... човек не прави нарочно нещата, които прави. поне добрите не, със сигурност.
кой знае защо умишлено се правят повече недобри неща, отколкото добри...
така че... кому и защо е нужно да се спират добрите неща у хората, като ги обиждаме и възпираме? или като ги плашим и им нареждаме?
абе не знам... ама все си мисля - ако не спираш някого има много по-голяма вероятност да направи/каже нещо добро, отколкото ако го ръчкаш с остен...
така, де... : )