За теб всичко е релативно, но тук си крайностен. Не е необходимо да убиваш, за да "запазиш завинаги"... И сам знаеш, че да "запазиш завинаги" е само илюзия. Най-голямата. Чел ли си "Еротизмът" на Батай... ЗНАМ за какво говориш. В случая, заемайки тази позиция, свободата ти отива по дяволите. Въпрос на избор е, дали ще се чувстваш притиснат или свободен. Убийството е еротика в краен предел. Желанието за сливане, за Kontinuitaet im Sein, защото човекът е ein diskontinuirliches Wesen (убий ме, не знам как да го преведа)... Но забравяш, че сливане се постига и по други начини. Вярно, пределно мимолетно...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal