Сега ми е много любопитно как ти е името. :)
Аз все си мисля, че обръщението, което се използва към теб, показва отношение. Сега един приятел ми мисли някакви толкова глупави обръщения, че не знам как да реагирам. Кефели го. :) Като малка въобще не ми харесваше как ме наричат приятелите. Все още не ми харесва нашите как се обръщат към мен. Но интересно как новите хора, с които се запознавам, не им хрумва да ме наричат по начин, по който не ми харесва... Аз ли съм се променила толкова, те ли са толкова различни от тези, които познавам от малка...
Мисля си и че представата, която си изгради един човек за друг през първата година от познанството им, ако то не бъде прекъснато, почти не се променя, независимо колко са се променили тези хора през годините. Което е разбираемо, но не ми харесва, защото един вид живееш с илюзията, че познаваш приятеля си, че живееш с миналото. Е, може би не винаги става така, но е често явление. А може би нямаше да имаме толкова приятели, ако не живеехме с нашите илюзии.

"I never wanna act my age!
What's my age again..."