Идеята губи нещо от мечтанието... Ох, че хубаво е това.
Да, разбирам те лека полека.
Утопия е този клуб.
А за идеите и интеграцията не ми се мисли. Май не съм съгласна с това, което казваш. Способни сме да се обединим около идея. Способни са след това някои от нас да я погледнат, и нея и себе си, отвисоко и да си кажат - Боже, къф съм бил наивник, как можах да се вържа... Това става всеки ден. Науките, които изследват обществото, а също и историята го доказват. Идеята се оказва куха... Имало е и случаи, в които идеята ни е вдигала, зашеметявала и тогава са ставали хубави неща - революция, свобода, щурм... Но какво общо имат тук идеите, които те правят свободен, които те награждават с идеите, които са просто измислици, сложени под стъклен похлупак, който отгоре на всичко се оказва илюзия.
Идеята, която може да обедини всички и го прави винаги и безотказно е свободата. Имаше едно време един филм "Плевели". Националните герои също израстват като плевели. Като плевели израстват всички хубави неща... Май?! Абе, и аз се питам. И дали е вярно това, че нищо хубаво не е било изнесено от някое несъществуващо място и присадено на друго? И това хубаво нещо го е имало или евентуално е оцеляло в реални условия?

Познаваем е. Когато са двама. Ах, как се надявам да е така.
При трима е друго...

Ау, мечтание... Ся се отнасям да си мисля за другост, за чуждост, за съвсем реални неща. И ще пробвам да се дозирам.)