|
Тема |
Липсва... |
|
Автор |
тoвa cъм aз (непознат) |
|
Публикувано | 01.06.02 22:15 |
|
|
Хм...какво нещо е живота...аз явно съм от тези хора, които от време на време се опитват да си изпеят всичко на някой, ама някой, който не познават, защото на следващия ден не знам как бих го погледнала в очите, този, който ме познава...Пък и си знам, че използвам силни думи, които не че на следващия ден не са в мен, но са някак притъпени...а може би наистина ги няма..наистина я няма тъгата? Има моменти, когато ми е гот...толкова ми е гот..че съм готова да направя всякакви глупости за кеф и разнообразие..после...ми става тъжно...Не съм сама, имам човек до мен, който ме обича...имам човек, когото обичам..макар да не мога да бъда с него винаги, когато пожелая...това ли е най-важното в живота..достатъчно ли е? Какво може да накара един човек да не се чувства потиснат...да не чувства как нещо го притиска...да не му идва да избяга нанякъде..или може би точно невъзможността на това действие - да избягаш когато искаш и принудата да си точно тук, на това място и никъде другаде..е причината? Дали причината пак е една и съща..това, че точно сега не мога да бъда с този, с когото искам? Тъпата любов ли е винаги причина за всичко?..Или пък липсата й?
Знам ли да обичам? Чудя се...какво означава да знаеш да обичаш..и да можеш да обичаш? Какво означава да знаеш да живееш и да можеш да живееш? Какво означава да не си тъжен? Какво означава да не виждаш в живота враг или постоянен противник, когото трябва да преодоляваш...Днес гледах дълго един самолет...отиваше някъде..поисках да се кача на един самолет и да замина някъде...с човека, когото обичам...за 15 дена поне...10 ми се видяха малко :)...помечтах си...сигурно затова ми е тъжно сега..защото си позволих да помечтая...Позволявате ли си да мечтаете? не ви ли е гадно, когато се върнете в действителността? Не обичам да мечтая...дори за най-дребни неща...Обикновено си представям тъжни събития как се случват, усещам как ще се чувствам, усещам тъгата, която витае наоколо...не мога да усетя радостта, ако си представя нещо хубаво..не мога да си го представя..страх ме е, не искам...не искам...
|
| |
|
|
|