|
Тема |
Посрещане |
|
Автор |
lmBlack (hladnokryvnia) |
|
Публикувано | 30.05.02 21:49 |
|
|
Стоях на перона и наблюдавах слизащите от влака пътници. Спомних си за една игра от детството , когато обикаляхме по линиите за да записваме номерата на влаковете .. не мога да се сетя каква логика имаше тогава това, но сигурно е имало някаква, макар и наивно детска. Спомням си, че идеята не беше моя, но това не я прави по-малко логична. Тогава я видях ... не логиката, видях нея, идваше към мен, замислено вървеше с грациозната походка на котка, с поглед реещ се някъде в сивото сутрешно небе.
-Здравей! Толкова много ми липсваше. -Казах аз. Погалих я нежно, отметнах косите и я целунах по сатенено гладката кожа на врата.
Тя трепна, гледаше ме с небесно сините си ангелски очи, пълни с изненада и объркване.
-Правите грешка, аз не ви познавам! -Каза тя.
Усмихнах се и отговори:
-И аз...
Така започна всичко ...
|
| |
|
|
|