Избиваща екзема

Сега вече не ще опипвам
гърдите ти,
в ръка само смъдящите мехурчета
ще усещам
вместо кожата на шията и на бедрото ти:
нито ти, нито аз ще изпитваме наслада.
Преструвам се на равнодушен,
не бива и да си помислям
за ситуацията, в която съм, която предизвиква
акутно състояние на възбуда.

Ти обаче може да правиш всичко:
Само че преди това пренеси ме от стола до леглото,
свали панталоните ми, разкопчай
ризата ми и оттук нататък само от теб зависи,
фантазията ти нуждае ли се от указанията
на ръката ми, когато
отметнала косите си, които падат в лицето ти,
глава вклиниш между краката ми,
може да стигнем до легло или земя,
и под това не подразбирам родна земя,
а - желание на трета - под, килим.
Като бутилка бира може да го хванеш,
която преди да отвориш внимателно оглеждаш,
или го хващаш като чук в едно
споен с ръката ти, сякаш е тенисракета,
човек обикновено тези неща ги научава от по-опитните
или от треньора си.
И сякаш го желая още повече
във тази възраст, моето желание пък
в теб възбуда причинява.
Сервиране, връщане, смяна на полето,
тежката ти ръка, насила пазеща диета,
пулсира и изтръпва,
да разлютяваш другия, а после да търпиш
атаките му -
и търся думите, защо не търся твоето докосването.
...
Петре Рац

Сори, ама има и такива, наистина... А има и много по-хубави в същия дух...
Тази поезия може да излекува всяка болка...