Re 2) Супер - не бих могъл да го кажа по-добре! Именно - избрал съм си да се привържа, знам точно какво е, и това е част от личната ми свобода, така както аз я разбирам... А че не мога да си намеря пътя, е друг проблем...

3) Това май до голяма степен зависи от индивидуалната (а и не винаги постоянна) същност на творчеството...
Една опростена теория :

Два вида творчество:

Първи вид: Творчество, което е израз на неща, които просто напират вътре в теб и не ти дават мира - тогава процесът на творене е един вид лечебен процес на пречистване и сублимация. Тогава обикновено резултатът наистина не те интересува - важното е че си извадил от себе си определени чувства, емоции, нагласи... Ценното за теб не е че си сътворил нещо, колкото облекчението от изваждането навън на неща, които крещят отвътре...
Както беше казал в интервю един писател на въпроса:
"Защо пишете?
- Защото нямам друг избор"


Втори вид: Творчество, изградено на интелектуална основа - в стил "Я да взема да напиша стихотворение за това и това, с еди-какъв-си ефект, физическа теория, или картина - не защото чак дотам ми идва отвътре и не мога да му устоя, а защото го правя добре" - в този случай суетата и привързаността към резултата според мен е налице - навярно голяма част суета и нарцисизъм...

Синтез, разбира се:
Тези два вида много рядко съществуват в чист вид - обикновено процесът е някъде по средата между двете - съдя и от собствен опит - аз също пиша

В твоя случай (според горната ми теория разбира се - не претендирам за общовалидност или дори вярност :) явно преобладава първия вид...

Така като се разписах, май забравих какво исках да кажа с това

Нейсе, ще се сетя - приятно е човек да си говори с умни хора

Life's like mind over matter - if you don't mind, it doesn't matter