|
|
| Тема |
 Котви |
|
| Автор |
BИ (Черна котка) |
|
| Публикувано | 27.05.02 20:29 |
|
|
|
За котвите, които пускаме в миналото.
"Всичко беше прекрасно, I want it back! Искам същото, което имах. Имам нещо ново сега, но не е същото. В някои отношения е странно, като че ли нещо не достига, а в други е повече, и по-награждаващо. Харесва ми всъщност, но е различно от това, което имах. Това ме плаши. Чувствам се несигурен. Искам да е както преди. Страх ме е от непознатото. Имам нещо хубаво, но какво ще стане ако пак го загубя? Ако се отдам изцяло, може пак да страдам. Защо да го задълбавам, като никога нищо не е сигурно? Защо трябва да се боря за щастие? То преди просто се случваше от самосебе си... Толкова съм несъвършен и го осъзнавам, такъв съм идеалист, и знам че съм наивен, но... Страхът ми е необясним. Нямам сили да го преодолея. I'm a complete mess. Объркан съм. Страх ме е от страха. Но най-много ме е страх да не страдам отново. А как искам да съм щастлив... Искам да имам същата сигурност и увереност, която имах в миналото, когато всичко беше красиво. Всъщност, нарочно не искам да мисля за миналото... то беше прекрасно, но завърши със страдание, обърква ме. Усещам се изгубен. Нямам сили да се сблъскам с него, да го изживея, да го преодолея, да го изкарам от себе си. Това отново ме обърква. Не знам. Не знам какво искам. Само искам да съм щастлив. Винаги когато ми е хубаво в настоящето, се сещам за изгубеното минало. Да... тогава ми беше страхотно. Новото е хубаво, но то вероятно носи същото разочарование. Не мога да обясня себе си... Искам да заспя и да се събудя като нов, да започна всичко отначало. Но миналото ми ме преследва, дърпа ме назад. Какво да направя, как да го преодолея? Искам ли изобщо?"
Какво бихте посъветвали такъв човек?
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.Редактирано от BИ на 27.05.02 20:31.
| |
| |
| 
|
|
Котви
