|
Тема |
24. По Илия Бешков |
|
Автор |
4eHe () |
|
Публикувано | 23.05.02 22:17 |
|
|
Митичната сила на Кирил и Методий
Да се поклоним на буквите и двамата Равноапостоли, които не подлежат на ограбване
Единственото тъжно нещо в тоя пресветъл празник са изпомачканите цветя след манифестацията по "Царя". Чистачите бързат да ги ометат, като да закриват следи на престъпление. А тези цветя са за сушене в албум... Тоя ден ме връща към моето детство, а вече се улавям, че и други дни ме отнасят много назад във времето. Навярно безнадеждно съм остарял или си отивам... Ти не слушай това, а чуй другото!... Оспориха буквите на Светите Равноапостоли, а от това трябваше да последва оспорване на нашето първоправо върху техния празник Понякога тези неща се случват тъкмо с най-безспорните неща!... Дори сами, с даскалска амбиция, се заехме да си самовнушаваме колко сме обективни и добросъвестни: с еретическа суета сами заподреждахме доказателства за византийския произход на светите братя! Един, за да му повярват, че бил на кабаре, посочил голите кълки във витрината пред кабарето и рекъл: "Снощи що бой изядох тук!" Туй се казва самодоказване чрез самоопозоряване!... Бе, кой чужденец при онез натегнати междудържавни отношения ще тръгне да ни прави писменост и културно самоосъзнаване? Туй за другите - против себе си - може да го направи само българин и то е доказателството ми, че семето на Кирил и Методий е българско - дори сами да са се смятали за византийци... Тяхното себеотричане, кръстните им мъки из Рим и Моравско са толкова величави, че оттогава все ни избива на отшелничество и самонаказание за спасение на себеподобните... И когато наказанието ни дойде отвън като светна ятаганът над главите ни - окичихме Солунските братя с венци, запяхме им песни. Защото титаните при всички положения са си титани и на зор могат да свършат добра работа... Тяхната митическа сила във вековете неочаквано осени Панайот Пипков през един учебен час по пеене. И той с бял тебешир написа върху черната дъска: "Върви, народе възродени!" Такива песни се пишат само с тебешир - не се чукат върху клавишите на роял. Една песен на цял народ изчерпва целия Бетховен... И ние вървим! Дори един ден, извървян така, е равен на цяла вечност!... Папа Григорий канонизира езическите празници като християнски и стана велик. Един народ мъченик няма как сам да се канонизира - той направи това чрез своите Първоучители. На техния ден той с празник отрича всички натрапени му празници... Не ме гледай така! Това е то: омешани дечица с цветя, та всяка година във всеки стар човек през май възкръсва по едно дете. И тъй - от поколение на поколение... Кажи ми кой народ има такова нещо? И питал ли си се защо всички празници са софраджийски и ракиджийски, а на тоя не си видял пиян човек? Защото две пиянства на едно място не може! На тоя ден ние сме опити от най-щастливото и озарено пиянство: да се поклоним на буквите и двамата Равноапостоли, които не подлежат на ограбване - хиляда години, след като сами си избраха кому да дават и завещават своите дарове!…
24 май 1957 г.
|
| |
|
|
|