|
Здравей момиче!
Всъщност би ли ми казала как най-много обичаш да се обръщат към теб, за да те наричам и аз така! Преди да съм започнал да ти пиша искам още веднъж да изразя чувството, което ме съпровожда докато чета и препрочитам писмото ти и всичко онова, което се върти в главата ми едновременно с въпроса, възможно ли е това?
Не искам да се повтарям, но ще ти кажа, че ако ти си почувствала нещата, които ти пиша като твои, то аз усетих същото и дори не само това, а с всеки изминат ред докосвах с погледа си и това, което всъщност исках да чуя и въпроса който си задавах, веднага намираше отговор впоследствие. От всичко, може би най-много ми допадна това разкриване на твоите отделни проявления и после сливането им в едно цяло.
Оттук нататък ще следвам хронологията на твоето писмо, за да отговоря на всички твои думи и по този начин ще се опитам да представя себе си, доколкото мога.
Наистина обичам да се изразявам точно, честно и искрено. Иначе няма да се получи хубаво писмо. Обичам също да се изразявам кратко и ясно, както си забелязала вече - с малко думи, да кажа колкото може повече.
Докато пиша се чувствам заедно с човека на когото пиша, все едно че сме седнали някъде заедно и си говорим, а колкото по-дълго, толкова по добре нали :)
Да, наистина си доловила интереса, който проявявам към теб, без да се опитвам да те завладявам, привличам или обсаждам със сантименталности. Всичко, което бихме имали между нас, трябва да е непринудено, с необходимата свобода и взаимност, иначе не се получава красивото, към което се стремим.
Изненадан съм и от това как долавяш дълбочината и чувствителността у мен, бъди сигурна че ще я разкрия пред теб, без да се притеснявам, че рискувам каквото и да е.
Аз съм от тези които никога не губят, или по точно умеят и да губят превръщайки всяка една загуба в победа, тук не го свързвам с теб, но умея да побеждавам и враговете си като ги привличам на своя страна. Едва ли ще мога да скрия нещо от теб, след като сме толкова близо в зодиакалния спектър. И всичко казано, в което евентуално бихме се усъмнили, ще може да се прочете в погледите на всеки от нас и тогава няма как, да се скрие истината.
Моето писмо ще бъде хаотично, защото пръстите ми не могат да изпреварят мисълта, а се стремя и да не пропускам нищо.
Може би искаш да ти кажа какво харесвам у теб, след като продължавам да чета твоето писмо, но както виждам по-скоро трябва да търся това което не харесвам, за съжаление не го намирам и започвам да усещам лека уплаха от това, колко много се приближавам до теб и как усещам магнетичната сила, с която ме привличаш. За да си помогна сам, ще ти задам един въпрос - Пушиш ли и какво пиеш? Така ще има поне нещо, за което да се захвана. Другото, което не понасям е ревността и се старая да не изпитвам това чувство.
Със сигурност знам, че наистина можеш и знаеш как да ми дадеш това, от което се нуждая, можеш да прочетеш мислите ми и във всеки един момент да реагираш дори и изпреварвайки ме.
Нека обаче малко успокоим нещата и да не се палим бързо, за да не изгаряме бързо, нека казваме истината и само истината. Тя ще ни помогне за изграждане на приятелството, а другото каквото стане. Но на приятелството ще държа на всяка цена и ще се стремя да не допусна разочарование.
Преследвам целите си безотказно, като всеки скорпион, чакам най-подходящия момент, държа опънат лъка и стрелата и не пускам докато не съм сигурен, че ще улуча ... и винаги улучвам.
Притежавам много силно развито чувство за хумор, отлична интуиция, дълбока чувственост. Показвам същността си пред тези, които обичам, много малко хора могат да докоснат в мен онова дълбоко скритото, до което всяко докосване носи и болка. Но когато споделяме тази болка, тази душа, се чувстваме щастливи. В тежки моменти с нищо не се издавам външно, но и в много щастливи мигове не смея да се радвам максимално, за да не се развали хубавото.
Щом имаме нужда от любов, трябва да я потърсим, да я извоюваме и заслужим. Когато искаме нещо трябва да сме готови да дадем тройно повече, отколкото очакваме да получим. Не се страхувам от това, че може и да е нищо. Явно все още притежавам енергията и обичта, която да дарявам.
Иначе смятам себе си за реалист и нека да ти кажа, че каквото и да размърда душите и сърцата ни един за друг, знай че винаги ще сме далече, винаги нещата ще са сложни,далечни и трудни, но не и невъзможни. Но получи ли се нещо, знай че при мен нещата стават силни, дълбоки и продължителни ... или не ги започвам.
Понякога за мен мигът трае цяла вечност . Ще се опитам да го задържа с теб, предизвикай ме смело, може пък да се получи нещо.
Искам и друго да ти кажа ... за това, че имахме възможност а не се срещнахме, не съжалявам. Преди всичко трябва да си кажем тези неща, дори още много други. Само така може да се получи форма на приятелство или каквото и да е.
Е, и моето стана дълго, но все още имам да ти разказвам за себе си в следващите няколко писма, които вече са написани в главата ми.
А това в края на твоето писмо за “попрището жизнено в средата” го казах още преди година и половина. Колкото и оптимистично да звучи, ще съм доволен да изживея още толкова неща, колкото досега съм имал.
Бъди ми все така весела и щастлива.
До скоро !
Целувки и от мен ... и то какви !!!
С поздрав патилански от патилата, от които усещам, че има да си патим...
***
Мили ми, Патилане!
Както и да решиш да се обръщаш към мен, все ще ми е добре! Все пак, обичам си името и всички, които се обръщат към мен с него непрекъснато актуализират най-добрата част от мен!
Не знам дали ще повярваш, че плаках докато четях и препрочитах писмото ти! Нека не ти звучи сълзливо, сантиментално и мелодраматично, защото и аз не си падам по евтините емоции. Но, когато нещо се изтръгва от дълбините на душата и предизвиква сълзи, бурна радост или щастие не му се съпротивлявам. Оставям се да реагирам и изживея това, което дълбоко чувствам по такъв разтърсващ начин.
Общуването ми с теб, колкото и кратко да е, надхвърля обхвата на думите, езика, логоса дори, обикновените човешки чувства, преживявания и емоции. Имам усещането, че душите ни, духът на всеки един от нас общуват на ниво от съвършено друг порядък, като че ли независимо от нас...ние просто сме дали първоначалния тласък да се осъществи това чудо...Не мога да спра да благодаря на провидението, че ми дава възможност да се докосвам и да преживявам непрекъснато такива усещания...чувствам се като божия любимка, избранница... Не в тщеславен смисъл, разбира се...
Винаги съм знаела за магическата субстанция на словото, за онази негова сила, която те връхлита изведнъж като божия благодат и те кара да се чувстваш извън времето, пространството и самото слово...Да се докоснеш, до нещо неизразимо, но толкова осезаемо и истинско, ако не и повече, от ежедневния свят, който познаваме...Ето с теб ми се случва сега това чудо...нещо като среща на сродни души, извън разбирането за човешката ни еманация...
Ние с теб се“докосваме с погледа си” и “чуваме” с духа си, усещаме се с вибрациите на енергийните си тела и така успяваме да си “кажем” и “узнаем” един за друг много повече, отколкото казват думите.
Не можеш да си представиш, колко си ми интересен! Ти си това, което аз бих била, ако бях мъж! Изследвайки теб, изследвам себе си, като калейдоскоп, на който картините са безкрайно много и никога не се повтарят. Когато се изразявам кратко, ясно и лаконично, съм като теб, а когато ти казваш “тук обаче няма да ги пестя”, приличаш на мен. Е, как тогава няма да се чувствам “заедно с човека, на когото пиша”. “ Все едно, че сме седнали някъде и си говорим, а колкото по-дълго, толкова по-добре, нали!”J))
Интересът ни един към друг е взаимен! Аз го изпитах съвсем спонтанно и непринудено и не го скрих! Такава съм, не мога да крия нещо, когато съм силно привлечена по естествен начин. Това е като да се оставиш да се чувстваш и реагираш абсолютно освободено и съм безумно радостна, че в случая е взаимно. Дълбокото проникване между двама ни става толкова естествено, непринудено, мигновено, че се усещаме като прехласнати...каквото и да има да се случва или не, важното е да не пропуснем да се насладим на това чудо сега...
Точно така! Ние сме от тези, които умеят да губят, а това означава, че всъщност никога не губим, защото винаги идва подходящият момент, когато загубата се превръща в победа, както и да е изглеждало това преди или каквото и да се е наложило да преживеем.
Ах, недей така! Аз ли, ние ли нямаме недостатъци! Но смятам, че ние имаме толкова прекрасни добродетели, че е съвсем нормално и недостатъците ни да бъдат също така ярки! Поне за мен е така, ако трябва да си призная честно...Не пушааааааа и никога не съм го правила/ако изключим ученическите и студентски опити/, за пиенето да не говорим! До преди година въобще не близвах алкохол. Но сега реших че не мога да си умра чак такава трезвеничка и че, “прекаления светец и богу не е драг” и обичам по повод да пийна от вишневия ликьор на майка си, понякога кампари, мартини или пина колада, приятни женски вина...е, сега не знам разочарова ли се или как...
Оооооооо, а ако става въпрос за ревността и в частност за моята и отношението ми към нея мога да изпиша академични трудове. До болка разбирам и усещам отношението ти към това състояние както и старанието да не я изпитваш! Работила съм много над себе си по този въпрос, но смятам, че това би могло да бъде тема на отделно писмо.
Естествено е да си сигурен в усещането си за това какво мога и знам как да ти дам, защото ти четеш по-същия начин мислите ми, както и изпреварваш моите мисли и реакции...
А за това ще се доверя на теб! За успокояването на нещата! Имам нужда някой да ме води в това отношение, но не кой да е, а точно някой като теб, точно ти! Аз съм експанзивна, силно импулсивна натура, понякога в ущърб на себе си дори. Не, че не мога да бъда безупречна и съвършенна и в това , ако реша, но не знам защо по-често обичам да реагирам спонтанно. Всъщност, вече знам и това , но и то е за отделно писмо.
Чувството за хумоооор! Ах това “скорпионско чувство за хумор”! При мен то е в много широк диапазон! Започвайки като тънка и неуловима шега, през жилеща ирония и особено самоирония, до жесток черен хумор и унищожителен сарказъм. Усещам и твоята дарба в това отношение, въпреки че не си се изявил досега напълно и не си ме зажулил още с твоята коприваJ)
Мисля, че съм много открита и прозрачна, но това е само на пръв поглед...има някакъв парадокс в това, че въпреки откритото си поведение, въпреки че, изглеждам разгадаема като на длан, винаги успявам да объркам и изненадам близките си, както и да остане нещо до което те никога не могат да се докоснат. Но не защото го крия, а защото те не са в състояние да го разберат! А иначе, имам вроден усет и вкус към тайнственото, забуленото, недокрай разкритото, но то не е с умисъл, а по-скoро като влечение към загадката, към вълшебството на нещата, към чудото...
За мен преодоляването на болката става винаги чрез преминаването и дълбокото потапяне в нея, преживяването на своеобразен катарзис в абсолютна вътрешна самота...Постепенно открих начин да се самонаблюдавам, когато изпитвам такива състояния и така да открия удивителни неща...Това е, трябва да мина през най-жестоките моменти, за да се излекувам напълно от изпепеляващата болка и да изляза като нова...
Виж, когато съм щастлива, разбира целия свят. Не се и опитвам да го скрия, а и ми е невъзможно...тогава виждам как другите се лепят за мен,като за магнит, как пият жадно заедно с мен от тази радост, която ни най-малко не намалява от това и изпитвам мигове на истинско щастие. И в болката, и в радостта, и в хладнокръвието, и в гнева си съм винаги крайна. Никога не мога да бъда заинтересована от каквото и да е, просто така, донякъде!Никога не мога да бъда безразлична, безучастна или вяла.Когато нещо ме е грабнало,се ангажирам цялостно и до край! Независимо какво ще се окаже накрая.
За любовта усещам нещата точно по същия начин. При мен любовта е страстта към живота! Това “Щом имаме нужда от любов, трябва да я потърсим, да я извоюваме и заслужим. Когато искаме нещо трябва да сме готови да дадем тройно повече, отколкото очакваме да получим. Не се страхувам от това, че може и да е нищо. Явно все още притежавам енергията и обичта, която да дарявам”, смятай че съм го казала аз! За мен това е водещата енергия, бих го нарекла “нагон за живот и борба”. Понякога страстта ми към живота е толкова необуздана, че мога да удавя в нея околните...Въобще мога да кажа, че се отнасям с изключително пристрастие към въпросите за живота, смъртта, любовта, “тайното” знание.
Не ми се иска да го казвам и признавам открито като теб, но знам, “ че каквото и да размърда душите и сърцата ни един за друг, знай че винаги ще сме далече, винаги нещата ще са сложни,далечни и трудни, но не и невъзможни”! Любовта при мен, независимо какъв вид е, винаги е сложна и трудна,но в замяна дълбока и напълно завладяваща. Не се притеснявай! Всичко усещам, разбирам и знам! Ако има да става нещо, Бог да ни е на помощ!
Мигът и вечността са едно, мога да ги сливам и да ги разделям! Предизвикателството ми към теб е природна сила,както и твоето към мен, а не просто игра! Това е самата природа, а тя е за мен всичко!
И на края искам да се надяваме, че на “попрището жизнено средата” е все още далеч! Не се страхувам нито от старостта, нито от смъртта! Знам какво ще направя, когато те дойдат...вече съм го започнала и ми е страшно забавно и интересно...потривам ръце самодоволно като знам как ще надхитря самата себе си...
Докосвам те и те целувам с безкрайно удивление!
***
Всяка прилика и отлика с действителни лица и събития е абсолютно случайна и нарочна! И всичките ви асоциации са всъщност, халюцинации!
|
Любов в епистоларен стил - есе
Любов в епистоларен стил - есе
