въпреки че навярно бих се изразила малко по-меко.

Иначе вярвам в приятелството между мъж и жена. И имам няколко страхотни приятели. Но не вярвам, че това, което остава, когато Любовта свърши, е точно приятелство. Досега не съм намерила подходящата дума - но не е приятелство. Въпрос на контекст е. Някой каза, че общите мисли, идеи, теми за разговор оставали - и на тази база покълвало приятелството. Вероятно е така, но щом все пак сме се разделили, значи е имало сериозна причина за това. И тъкмо тази сериозна причина е това, което пречи да разцъфти така нареченото приятелство.

Когато всичко е свършило, има два варианта - или ми е минало, или не е.
Ако ми е минало, лично аз не изпитвам някакъв особен интерес към Бившите - независимо от конкретната причина.
Ако пък не ми е минало, това означава, че щом го видя, ще получа отново сърцебиене, коленоподкосяване, евентуално раздразнение или пък тотално размекване. И в това не виждам нищо приятелско. Виждам само ненужно мъчение - и за двамата при това. И лицемерие, защото означава, че се правим на нещо, което не сме.

Повечето хора масово се хвалят какви чудни приятели си остават "след това" - и то с тон, от който се подразбира, че така правят цивилизованите, толерантни, едро скроени хора. Извинявам се наистина, но аз не вярвам в това. И не е чудно, че такива като нас с PYTHON са малцинство - защото такава позиция предполага да поемеш риска да се почувстваш малко лош...малко нецивилизован и нетолерантен и прочие. Но за мен такава позиция е по-честна и по-искрена.


Едно важно уточнение: всичко, което казах, важи, когато наистина говорим за Любов. Иначе съм имала десетки връзки-еднодневки или пък такива, дето се мъкнем заедно известно време, колкото да има с кого да преспим или да идем на парти. С такива хора наистина мога да остана приятел - поне теоретично. Понеже там е нямало Любов. Приятелство навярно е възможно и когато мине наистина много време (поне 2-3 години) - и когато въпросният човек е наистина много ценен. Но аз досега не съм имала такъв случай.
Та така...