Ама то е, защото не съм спала. Тъй, аз съм отвратителен човек. Направо не мога да ти опиша колко съм зла, гадна, некоректна, агресивна, тъпо парче, тотален идиот. Ама това едва ли има някакво значение. От известно време нещо се ежа... На сериозности, на разговори някакви, на хора, на някакви гледни точки, на нечие изтъкване, на неща всякакви... И определено агресията си я избивам някъде. Например, като чета. Например като слушам Жо Дасен, като ходя по улицата, като мигам дори...
И знаеш ли какво забелязвам... Забелязвам, че не всичко под слънцето изисква моята намеса. Че освен мен има и други неща, които сами за себе си са хубави - като произведение на изкуството, например. Какъвто е горният текст.
На него най му приляга някоя очилата критичка или застрелян националист, примерно. Но без или с тях текстът няма да стане по-лош. Защото е измислен. И някой го е измислил гениално почти, чисто, детски, ранимо. С талант. С перо. Тъй че фактът, че някои възприемат сланцето като част от себе си и заставайки под него крещят - ти що светиш, мама ти да еба - не прави слънцето черна дупка...
С цялото това резюме исках да кажа, че текстът е върхъ! И затова го пуснах. Заради радост. Защото има хора, които могат да пишат така. Защото има и такъв свят. А не, защато ти се плаче. Ако ти се плаче - значи чувстваш. Ако спориш... Ми, спори...си.
Иначе ще четем - ех, той ме изостави, ах ама къде е истината... И ах половин полюция, къде ми е дясната ръка.
Пускам такива текстове, защото светът е по-красив от мен и има различности освен пубертетности... Евентуално!