Ами да... сладки приказки, обаче само на теория всъщност :-) Можем да си повтаряме разни куп неща... може даже и да ги правим ментално, обаче наистина на света има повече тъга отколкото щастие. Не мисля, че това някой може да го отрече. Струва ми се, че е факт.
Изобщо... понякога си мисля, че твърде много философски глупости си внушаваме. Те просто ни помагат да избягаме от житейските простотии. Ако изобщо.
Иска ми се да знам колко са хората, които се чувстват неудовлетворени, невесели, нещастливи, и въпреки всичко си казват, че ще изживеят живота си докато се свърши от само себе си. Искам да знам колко са хората, които гледат философски на живота, които просто приемат непроменяемите неща каквито са, които имат сърцевина, която винаги оцелява не защото вярва в светлото си бъдеще, а защото вече й е все едно какво е бъдещето и знае, че и бъдещето се свършва, както всичко друго. Сърцевина, която просто стиска очите си затворени докато отмине поредната буря и човекът, който я носи, бавно прави крачка по крачка напред, срещу вятъра. Искам да знам колко хора го правят не защото вярват и се надяват в утрешния ден, понеже им е ясно, че няма да е по-различен изобщо.
Колко?!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.