Прекрасно е това състояние, независимо, че всеки субективно го усеща като мъчително. Прекрасно е, че изобщо си задаваш подобни въпроси и се терзаеш - това означава, че си жива, будна, мислеща, търсеща и неспокойна, питаща...
Защото няма нищо по-досадно и тъжно от човек, който нищо не пита, за нищо не мисли, нищо не търси, нищо не го безпокои...
Така мисля аз...

Не помня кой беше казал, че животът е това, което ни се случва, докато ние го планираме... И си е така... Затова не планирай чак толкова. В немския има една много хубава дума (въпреки че иначе ненавиждам този език) - geschehenlassen (не съм убедена в правописа). Няма буквален български превод - geschehen значи "случвам се" (английското happen), а lassen = "оставям" (на англ. let). В свободен превод значи "да оставяш нещата да се случват". От опит знам, че не е проста работа, но пък така се живее по-приятно и смислено.

Та така...