Всяко твое действие или бездействие, мисъл или каквото се сетиш, са продиктувани от егото. Дори да се гледаш отстрани, дори да си въобразяваш, че успяваш да си някак повечко вдясно, по-мъничко вляво, някак под или над центъра на събитията, то погледът отстрани пак ще е твоят. Просто където и да идеш, както и да се показваш или криеш от себе си или околните, каквато и словестна еквилибристика или някакви факти да си измислиш, много да си повярваш, невероятно стройна теория да си изградиш - егото ще е навсякъде. Без да те изпусне нито за миг... Или с други думи колкото и да искаш да видиш гората, това пак ще е твоята гора, а не моята, не истинската гора... Гората.