|
Бях отлична ученичка. После студентка. Завърших специалност, която никога не успях да практикувам. Получих знания, за които положих неимоверни усилия без да има никаква полза оттова.
Омъжих се за един мъж (първия в живота ми), който никога не успя да ми покаже, че ме обича. Не получих ласките и любовта, които ми бяха нужни, като жена, защото той считаше това за глезотии.
Родих едно дете, което израстна с много трудности и не стана това, което си представях, че ще стане. Сега баща му ме обвинява за този резултат, защото възпитанието му беше "женска работа" - то е плод на моето възпитание.
Направих един аборт, за което ще съжалявам цял живот, защото ме беше страх, че няма да успея да се справя с още едно дете.
Събрах един дом, в който има всичко, но липсва най-нужното - ЛЮБОВ!
Срещнах един човек, в който имах неблагоразумието да се влюбя безразсъдно и разбрах, че целия ми живот досега е бил ужасяващо нещастен. Той ми даде всичко, което ми липсваше - нежност, ласки, мечти, любов, надежди. Разбрах, че съществуват и други мъже - не като този до мен. И точно тогава, когато бях готова да захвърля всичко, той ме изостави. Може би от страх, а може би, защото не го заслужавам.
Сега искам да умра, защото не виждам друг изход от един толкова безцелен и безполезен живот.
"ЖИВОТ" ли казах???????????
|
споделено
споделено
