|
Тема |
Доверието. [re: Darkness] |
|
Автор |
Бeзcъннa (студена) |
|
Публикувано | 22.04.02 03:54 |
|
|
Като ти писах по-рано, се чудех кое от нещата, които ми хрумнаха като отговор, би ти свършило работа.:-)) Доверието да е, добре. Значи - когато ми гласуват доверие, се чувствам длъжна да покажа някак докъде (и дали) съм склонна да отвърна със същото. Много говоря и знам, че у повечето хора това създава впечатление за взаимност, затова ако не искам да минавам границата за чисто личните неща, а видя, че другият отива натам, опитвам ненатрапчиво да му посоча моята си граница, мисля, че това е най-удачния начин да предложа безболезнено уточняване докъде са и как стоят нещата. Убедена съм, че трябва да дам възможност на другия сам да избере докъде да продължи, знаейки до къде съм аз. В редки случаи хора, които откровено не харесвам, ми се доверяват (?!?!) и се налага да изяснявам положението. С такива е по-друго и често неприятно. Тоест понякога директно отказвам доверие и за "връщане" дума не може да става.
Дотук май само приемах, нали? Рядко давам защото. Но имам някакъв инстинкт за връщане, усещам го. Винаги когато някой сподели нещо с мен, ми се иска да кажа нещо мое си в тази връзка, да продължим да говорим. Е, често ми се включва познай кое. Мда. Не мога да дам само защото са ми дали. Мисля, че за всяко доверие най-важното нещо е ВРЕМЕ. За стъпка по стъпка.
- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.
|
| |
|
|
|