|
|
| Тема |
 Поглед към себе си |
|
| Автор |
zvetenze (nejno i uhaino) |
|
| Публикувано | 19.04.02 17:42 |
|
|
|
Улисани в своето ежедневие,улисани в себе си бавно ставаме хората които всъщност не сме.Желанието ни да бъдем оценени,да ни бъдат вярни,да бъдем изслушвани ни кара прецизно и с голям подбор да избираме хората които са до нас.Всяко противоречие с тях ни кара да се замисляме дали всъщност ни заслужават.И така претенциите ни към останалите хора стават все по-големи.С болка в душата всеки път си спомняме онова разочарование от близък човек за това че сме му се доверили,за това че сме го допуснали до сърцето си,за това че сме го нарекли "приятел".Бягаме от това да бъдем използвани.Ставаме всъщност точно този човек,който ни е наранил.И не се усещаме поставяме условия пред другите хора,които сами не бихме могли да удовлетворим.Учудваме се когато сме отхвърлени,отегчение сме,когато ни приемат и боготворят.Не виня никого за това,даже себе си!Само знам,че това което ни липсва най-много е вярата в човека до нас.Веднъж излъгал ни ние не го допускаме пак до себе си.А сигурно си нямаме и представа колко пъти сме лъгали хората до нас.
И защо не обръщаме погледа си към себе си?Зьащо често пъти поставяме прегради пред хората,които и сами не бихме прескочили ако ги бяха сложили пред нас?Какво търсим?Идеала ни за човек,който всъщност липсва?
Добър или лош спрямо нас всеки човек е чаровен по своему със своите недостатъци.Стремежа ни към щастие ли е причината да оставяме да минат покрай нас неуловени хора-бисери?И само защото ни се виждат нестабилни,склонни към предателство.Съгласна съм че трябва да се внимава при подбора.Но нека не страха ни води а мисълта за това какво всъщност представляваме и заслужаваме.Да бъдем откровенни със себе си!Колко пъти сте лъгали?Предавали(каквото и да значи това за вас)?Не разчитайте на доброто което правите да се отговаря с добро.Разчитайте чисто и просто на това че заслужавате вашите приятеликакто и те-вас!
"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"
| |
| |
| 
|
|
Поглед към себе си
