|
|
| Тема |
 Да си егоистична кучка... |
|
| Автор |
Лy (seductive) |
|
| Публикувано | 14.04.02 03:56 |
|
|
|
Отидох, протегнах ръка, получих каквото поискам.
Или май той ме получи... незнам.
Бях неговият сън. За малко. А когато той се събуди се оказа, че аз съм от егоистичните кучки, ама от най-себичните. Чак и бодли си имам да не би случайно да поискам да допусна някой отново близо до себе си.
Улисана от хоризонта, от слънцето и най-вече от това да спирам времето, аз бях забравила за Него. А той е седял в ъгъла на собственото си разочарование и си е казвал 'Какво толкова... Поредното...'
Постла ми легло от рози. Аз му постлах килим от бодли.
Зави ме с много нежност, а аз го оставих отвит.
Изгради ми олтар, а аз за него - стени от пренебрежение.
Дано вие поне да можете да цените жестовете на другите, без да смятате, че те ви се полагат.
Дано поне вие да можете да цените хората още преди да сте ги загубили.
Дано поне вие не сте като мен.
Защото аз съм от егоистичните кучки, ама от най-себичните и спасение за мен няма. (с изключение на програмата 'бой, censored и сръбска музика')
| |
| |
| 
|
|
Да си егоистична кучка...
