понеже много мразя да ми потъват гемиите и понеже ми се случваше преди години доста често, и понеже тези периоди продължаваха много дълго в безуспешни опити да се измъкна на повърхността... аз реших да проанализирам много задълбочено причините, дето ме хвърлят в дупка /аз така си наричам потъналите гемии/. А още по-интересно ми беше да изровя и церовете, дето ме лекуват от това положение. Трябва май да започна с тяхното изброяване, че ти за това питаш:
първо /с променлив успех, но лесно за изпълнение/: четене на вдъхновяващи текстове (аз си имам един списък: Гари, Бах, един учебник по културна антропология, Д. Даръл и още много...)
второ /със сигурен успех, но малко по-сложно за реализация/: пътуване. най-добре - сама, още по-добре - на непознато място, най-добре - без план и посока... запознаване с нови хора или среща със ста-а-ари приятели (при такива пътешествия винаги попадам на хората, които ми трябват), ориентиране в непозната обстановка, умишлено търсене на риск и сполучливо измъкване от него... абе - с една дума, тва дето сега било модерно в Америката - търсенето на силни усещания - ама в побългарен вариант...

И още нещо: с годините започнах да се научавам да предусещам кризите. Вече си знам какво ме измъква, така че - профилактично вземам и от двата цяра по малко, но редовно.

То всичко това хубаво, ама като прочетох по-внимателно развихрилата се дискусия, стана ясно, че ти не говориш за дълбока екзистенциална дупка, за която препоръчвам вземам горепосочените лекове, ами ставало въпроса за временно разстройване на чувствата по повод на разочарование от някой си трети... Е, в такъв случай май и аз не се различавам от множеството - обаждам се на приятел/ка, говорим 2-3 часа или докато свършат батериите, обикновено се оказва, че и той/тя имали същия проблем в момента... дали помага? май ще ми трябва време за обобщението...