|
|
| Тема |
 Когато не мога просто така да заспя |
|
| Автор |
Anima (ранима) |
|
| Публикувано | 09.04.02 23:24 |
|
|
|
защото след болката /онази голямата и непреодолимата/ идва друга, по-голяма да замени първата, сякаш тя не беше достатъчна /май болките си ходят по двойки и те/, а после .......защото ... просто ...
после .... идва болката на друг и присяда до мен, протяга ръце и иска да се съедини с моята болка и аз оставам онемяла, безпричинно съзнателна и причинно следствена, подчинена от тежестта на товара на болките,
на всички хора,
които са приседнали до мен в часовете и дните на моето ежедневие...
Така те се сливат и стават едно цяло, което прегръщам безутешно в нощта........
И затварям очи .. за да си представя наяве, че съм се превърнала в капка ...
гореща , която пада бавно и тихо докосва водите на голямо студено езеро,
и ме прегръща отзивчиво хданата повърхност на нощното водно спокойствие ....
там, в уюта на тази прегръдка аз се сливам с безкрая ... всеотдадено и всепроникващо, докато не усетя хармонията на обзелия ме покой и се вслушвам в тишината на всемира..... така безтегловна ....
и прозирам през себе си звездния купол лъчи на едно разперено над мене небе и душата ми тихо протяга ръце да
целуне луната за лека нощ..... и водопада от звездни сияния...
лека нощ мои скъпи звездички, лека нощ .... малка капка с очи ви прегръща ... благодарна, че има ... в безкрая ....толкова нежен покой,
лека нощ ....аз ви обичам и тихо заспивам със вас....
*Луната спи ......*Редактирано от Anima на 09.04.02 23:25.
| |
| |
| 
|
|
Когато не мога просто така да заспя
