Отивах до Гърция, по време на една от националните стачки на земеделските стопани. По цялата страна пътищата бяха преградени с барикади от трактори на около 70 - 100 км една от друга. Не позволяваха нито едно транспортно средство да премине.
Влезнах през Свиленград, понеже имах работа в Орестиада, и после път до Солун... На границата имаше барикада, аз си оставих колата и се обадих на приятел да ме вземе с неговата кола. Той дойде и ме взе. От там ме закара до следващата барикада и се обади на негов приятел да дойде да ме вземе... той ме взе до другата барикада, и се обади на друг свой приятел... Така минах 460 км. до Солун и осем човека ме возиха... после още 460 км на обратно и пак 8 човека.
Само първия ми беше приятел... да кажем втория е направил услуга за приятелка на негов приятел... но третия?... четвъртия?... осмия?...
И никой не поиска дори за бензина да му платя... и времето си губиха, а не ме познаваха и никога повече нямаше да ме видят...
Така се придвижваха хората там по време на близо месечната стачка...
Способни ли сме тук - в България... ние - Българите на това?
Усмихвам се тъжно...