Като усетих, че случката, за която първо си спомних, беше преди 10-на години, така ми докривяяяя! Представяш ли си? Трябва да се замисля, за да си спомня по-скорошна?! Не може да бъде, ще се сетя за нещо, няма начин! Не, не, сигурно онова си го спомних, защото бе много важно - на път към Панчарево със сестрите ми, преобличайки едната, бях изтървала портфейла си, тогава двойка възрастни хора звъняли на познат, чийто телефон намерили вътре и ме намериха, страшно трогната бях. Не само ми върнаха нещата (в моя портфейл никога няма просто само пари, ами сто други неща), а си и гостувахме и знам, че с децата също направихме нещо за тях - техният син не водеше никога внуците там и те бяха щастливи да прекарват по малко време с нас. Ето сега си спомних - в Южния парк! Една жена ме догони да ми даде пликче да си събера нещата! Видяла ме с дете, с чанта, подръпваща велосипед, с висящи пуловер и шапка под мишница, какво носех още... май пуканки... А! И балон имахме. Картинка, нали? Много приятно ми стана, определено.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.