|
|
| Тема |
 Ноктюрно |
|
| Автор |
Lucid (magdanoz) |
|
| Публикувано | 04.04.02 07:57 |
|
|
|
***
Като на котка
по пълнолуние
светят нощем очите ми.
И съм твоя. И наша.
И ничия.
Жива съм.
Мъжко момиче.
Не пресмятам наум минутите –
колко минаха, колко остават,
Но пък може – когато си тръгна –
в себе си да се удавя.
Всъщност – не.
Умея да плувам. Мога и да не дишам.
А и най-красивите стихове
само след буря се пишат.
И това е просто предчувствие.
Тихо сядам на прага.
Котките –
по пълнолуние –
никога не забравят!
03.04.2002
София
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
| |
| |
| 
|
|
Ноктюрно
