Има хора, като им каже някой че ги харесва, и те преди може да не са го харесвали, но този "факт" им променя отношението към харесване. Случаят е такъв, че като кажеш "харесвам те", другият се чувства поласкан, даваш му някакъв смисъл на самия него си, такива хора се привързват от благодарност, сигурна съм. Харесват точно това - някой ги е оценил, тоест - "той/тя е намерил/а нещо у мен, аз съм жив, харесван, ценЕн, важен". Признак за ниско самочувствие. Не казвам, че не могат да харесват и самите те, но вероятно не биха признали това, биха чакали някой друг първо тях да ги хареса и чак тогава да се отпуснат да се вгледат какъв човек имат насреща. Не мисля, че има неискреност в такова отношение и още по-малко готовност за "хвърляне в обятията" на всеки, споменал "харесвам те". А нужда от топлина. Някои хора остават до други само от благодарност, не мисля, че това е фалшиво или грозно. Ако хората са ранени отвътре, не търсят кой знае какво - само малко грижа. Признателност.


Има и друг случай - спират да го харесват. Става им безинтересен - утре следобед ще ти кажа по тая част какво мисля. Ще заспя на компа вече!:-)))

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.