|
Уморена от многото спане, многото интернет и стресовите миризливи ситуации, в които сама се набутвам, искам да ви се оплача от себе си. Аз отлагам, всичко отлагам! Когато имам да пиша нещо, да работя по проект, или да казвам нещо важно и не чак толкова приятно някому, аз оставям всичко за наистина последния момент, понякога и час. Аз отлагам, дори и когато нещото касае и друг човек. Схемата е една и съща винаги- в началото изобщо забравям, че имам нещо за вършене, тотално игнорирам, без излишни вътрешни терзания; когато започне да наближава времето успявам да се убедя, че има далеч по-належащи и полезни неща, докато не дойде яйцето до тясното- тогава проявявам колоритно въображение- чета глупости, вися в нета и пак чета глупости, помагам на други хора да вършат глупости, разхождам се къде ли не, чистя, та дори и се отдавам на безпаметни сънища... Ексцесиите се срещат доволно често, последо ставаше въпрос за курсова работа, за която имах два месеца, аз, без да съм погледнала абсолютно нищо, си дадох време два дни преди срока- единият от които съвпадна с рождения ми ден- 4 часа спане, 3 часа тюхкане и естествени нужди, и 17 часа стрес, работа и блещене пред компютъра. Резултатът хич не е задоволителен, разбира се, и винаги остават горещи обещания, че 'повече няма така'. Това, съчетано с полуперфектната ми способност да замазвам нещата междувременно, и да си давам вид, че всичко върви гладко и мазно, прави нещата още по-отвратителни. Изобщо, едно на ръка, че съм пословичен мързел и Мис Несериозност, ама има нещо друго... Какво е това? 
П.П. Да се подразбира, че и в момента съм затънала до гуша в работа
За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи! 
|
отлагателност
отлагателност
