За да се налага да прощаваш, трябва първо да позволиш да бъдеш наранен. За да можеш да бъдеш наранен, трябва да имаш очаквания към хората, които те да не са изпълнили... Ако нямаш очаквания, претенции и амбиции, отношенията си текат гладко и без сътресения. Приемаш другия, какъвто е, не искаш обяснения защо е направил едно или не е направил друго. Не му делегираш отговорност за себе си. И не ти се налага да му натякваш едно или друго. Просто го обичаш. Или не го обичаш.

Това принципно.
А лично - трябва да кажа, че колкото и утопично да звучи, е осъществимо. Не помня кога за последно ми се е налагало да прощавам някому. Сигурно на мое място много хора биха били дълбоко засегнати и наранени там, където аз изпивам една студена бира и продължавам...
Никога не съм съжалила за приятелство, любов, изобщо някакво отношение с човек. Понякога те са се разпадали от само себе си, заради разстояние или нещо друго, но никога след скандал или наранени чувства. Животът си тече, ние изтичаме с него и е прекалено кратък, за да си позволим лукса да караме някого да страда, защото нас ни е боляло...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal