малко късно се включвам (време е за вечеря),

та вече освен Изневяра и Ревност,
са се монтирали и Доверие, и изненада от jj -

БиЕкция...
добре, че и аз съм 1ви курс, и също я 'взехме' тази дума като обяснение тази седмица, иначе щях да се чудя какъв е тайния код на разговор като Опи...
та думата, не е нещо като двойна(Би?) ерекция, ами си е
синоним на Брак - пряка обвързаност, математическа, като при това изключваща възможността за всякаква друга връзка...

та значи думите Доверие и Брак са се намесили, въпреки че брак е малко плахо използвана, даже май никъде не я видях Пряко използвана...

та значи... какво значи Брак? нали не е това въпроса? значи може спокойно да си говоря... това , че не съм се женил , сигурно ще ме успокои още повече..., та може и да кажа нещо даже!

значи, докато не се окажат двама в 'положението' Брак, първо има церемония... но, дали церемония със съществен външен израз, или тиха и скромна ненатрапваща се, не е важно, защото сериозността е винаги голяма, обвързваш се силно... може да го направиш обвързването и само с думи, споделяни многократно насаме, може и пред повече хора, да давате израз че сте заедно, а може и да дотам да обвържете начина си на живот един с друг, че да не може да се разделите, и тогава (а и не само тогава, доверието се е мотаело някъде и досега) се появява Доверието, и се оказва по-важно... то е мисъл, измислено е, идва когато емоциите стихнат, и тогава важи не как може да обичаш, а как може да се довериш... и това, че си се доверил, изневерил си на състоянието на самотност, и си бил подведен(пак доверие) да започнеш да обичаш, се приема много тежко от хората които се подвеждат... лесно... и после, не си дават пак лесно доверието, но постепенно се приучават, да не го дават, ами да го изискват, така може да намериш човек който има близко до твоето мислене, стига да наложиш принципите на това как разбираш доверието навсякъде в начина си на живот, да са ти втора природа, за да не ги мислиш даже, и се отпуснеш отново на емоцията, така че когато срещнеш човека с който ще сте заедно, въпроса за доверието даже не стои, то е като дишането, с него сте свикнали, до момента когато...

катастрофа?

т.е. нещо се случва... средствата за съмняване изплуват, и дали са били 'призовани коректно' - т.е. началото на съмнението дали е съществен повод, или е само занимавка за блуждаещия ум, който отново изпада в невидима депресия и самота, където само собственото мнение е от значение, и където подозренията относно това дали не те лъжат, и леснотата с която може да решиш че те лъжат без (почти) никакви доказателства, побеждават всички други чувства, обсебват те... това е ревност...

а изневярата се прави от другия - този който несъзнателно усеща, че трябва да бяга, да се спасява, да търси 'чист въздух', да намери пак възможност да получава доверие, вместо да го губи неусетно...