Извинявай, мога нещо да говоря за изяви, защото съм виждала, но като чувство не мога да знам точно какво е. Ревността според мен не са онези понякогашни мисли "дали той ме обича още, дали няма да хареса друга, дали всичко е така, както го виждам аз", не, нямам предвид това, това е нормално. Имам предвид, че ревността като страх и треперене да не загубиш другия ми е непозната. Ми че той е свободен! Може да си иде, ако реши, защо да мисля и да се измъчвам в евентуалности? Ох, дали се изясних малко?

Иначе ти се усмихвам, не ми гледай удивителните!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.