Бе народе мой... за да има любов
трябв да има първо и преди всичко дълбоко приятелство НЕРАЗРИВНО...

пропуснете ли да изградите хармонично приятелство и доверие...
Д О В Е Р И Е - няма любов има пясъчни кули... които вятъра срива.
туй то...

отдадете ли се на хормона първо - рискувате да се разхвърчи връзката
от липса на приятелство и от съмнения - какво е това сега? - най-често
ще си отговаряте - ми нищо сериозно не е.... - графа - авантюра -
и така напред и попадате в един
омагьосан кръг - всяка следваща любов защо не е това, което търся...
мда.. кофти постановка...

А кой да се грижи за стабилните партньорски взаимоотношения ?
Дето си спокоен да споделиш абсолютно всичко с партньора ... да
се отпуснеш и да се чувстваш чудесно, че сродна душа те е разбрала...

Ако се страхуваш да споделиш, пробвали ли сте да видите, че няма страшно,
за да има развитие на връзката и да минете на следващо духовно ниво
или е по-лесно да последваш страховете си, да не загубиш любовта и да
се втурнеш да я унищожаваш от безсилие...

Бе що хората сме устроени така идиотски ?
от страх да не загубиме - ставаме мнителни и рушим любовта
от страх, че може да ни наранят - крием чувствата
от страх, че може да сме неразбрани - не споделяме
и губим от страх, съмнения и разкъсвани от мнителност...
и тя любовта си отива ... и ние се страхуваме да я срещнем отново
пак същата, защото не знаем как да я изградим отново...

и си мислим, че като срещнем следващата любов ще е вечната и истинската,
поне докато в началото й има тръпката и вярваме... до момента в който отново изгубим любовта
в плевелите на съмнението - дали това е тя или от мързел да я поддържаме
не поливаме градината на нашата любов, а нехаем за чувствата на другия
и чакаме да я получим наготово...

такива ми ти работи... любовта е най-стабилна когато
страховете са споделени
и цялата истина за нещата, такива каквито са
и такив каквито изглеждат са сподлени,
когато сме съпричастни един към друг
любовта се крепи на едната искреност във взаимоотношенията.
Ако можете да споделите и най-болезнените истини
с любимия човек - от там нататък няма място за страх -
от там нататък си принадлежите за цял живот и с любов
се търсите и връщате един към друг ... защото сте спокойни
и вече няма от какво да се страхувате - и вече можете да си
позволите да обичате истински и всеотдайно....

уф ВИ що пак отваряш тази тема... ама ха...

Точния човек е този, който е намерил пътя към сърцето ти
и притежава ключа на душата ти, знае кога да заключи два пъти
ключалката и кога да отвори вратата широко...

Този който прави точно, това което трябва да стане
за да останете заедно... бе... не може човек да си избяга
от съдбата, но от любовта и точния човек - като нищо може
да избяга, дали от глупост някаква си, от заблуда ли или илюзия,
от мързел ли или защото не е СПОДЕЛИЛ страховете си ... той си знае от какво ... тежко му ако
не разбере, че точния човек е именно един и го пропусне.
И тежко на този, който няма смелост и търпение да се бори за
истинския човек, а го подмине с вярата, че всеки следващ
може да е истинския....


Философия Уотсън, не се сърди


Привет на пишещото кралско войнство тук

Редактирано от Anima на 24.03.02 22:10.