Знам, да. Ама духовната сила се нуждае от стимул. А такива са рядкост. И колкото по-поумнява човек, по-голяма рядкост са. Стига се до едно средно положение - над едни и под други. И така си остава. Докато се случи нещо, да предизвика човека. Било несправедливост, било мерак. Ама съм виждал фалшива духовна сила. Стъпила на въздушна кула. Бая истинска си е, даже и дейността на човека си е бая сериозна... само дето след време всичко става вятър работа ... но що съдби са прекършени, що народ - нещастен ... мани.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.