"Когато човек не е доволен от живота си, трябва всеки ден да се пита това.
Но скоро му омръзва. И приема нещата статични. Непроменими. Неизбежни. "
Много отчаяно звучиш, скъпи.
Не мисля, че всеки ден трябва да се питаш точно този въпрос, и всеки ден да се измъчваш, и всеки ден да се отчайваш още повече, че отговора не идва автоматично.
Отговора е някъде в теб. НО ти не го изнасилвай, нито започвай борба. По-добре се отпусни, релаксирай, изпразни главата си от мисли..... И тогава той, отговорът, сам ще намери пътя да излезе наяве, ще изплува.
Просто живей живота си - изживявай и празнувай усещането за всеки отделен миг - и накрая ще видиш с очудване, че мозайката от изживени мигове се е сглобила и картината се е оформила.
Ако стоиш пред пъзела и само разсъждаваш и очакваш предварително да предвидиш всеки ход - никога няма да го наредиш. Но ако почнеш фигурка след фигурка да подреждаш, спокойничко и систематично, изживявайки удоволствието от наместването на всяка фигурка - ще стане все някога цялата картинка и ще видиш доволно резултата.

Много обяснително го казах, дано е станало ясно поне какво исках да кажа....

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо