Размисъл

В нас нещо плаче, нещо моли -
треперят сенки и води.
Зад нас са нашите неволи,
пред нас - грядущите беди.

Те ще отхвърлят мойто име,
аз твоето ще залича...
Забравени, непоносими
душите ни, душите ни
ще замълчат,
ще замълчат,
ще замълчат...

Намразилите ни пътеки
ще опустеят може би,
пръстта ще пази сухо ехо
от ехото на две съдби.

А може би от вярност болни
напразни страхове таим,
в нас нещо плаче, нещо моли
и не напразно се боим.

               П. Матев