Може би мания. Перфекционизъм. Абе от много неща по малко :)

Стремеж към съвършенство си е заложен в нас - това е да почувстваш идеалното развитие на нещата. Вътрешна хармония. Често атакуваме такива висини, често дори и без да го искаме - налага ни го живота, или пък обратно - ние си го налагаме, например играейки :)
Лошо няма, само да си знаем мярката... а не като онзи перфекционист, по цял ден да се мием :)))
И друго - това че грешим е човешко. Може да се поучим от грешките си , да ги намалим, дори да стигнем до съвършенство в едно нещо. Естествено е да има грешки. Не бива това да ни комплексира. По-скоро е обратното - защото виждайки грешката си, се опитваш да я преодолееш. А щом я преодолееш, ти можеш вече без тази грашка да го направиш, това което правиш. И с това си умение си вече над другите хора - те не могат. Освен ако не са опитвали и те. И да са се усъвършенствали както ти.
Това са нормални неща. Естествено е. Но може би мислиш друго. Че прекалено трудно ти се отдава въпросният занаят. Е, може и така да е. Но едва ли има повод за безпокойство. Един го бива в едно, друг - в друго. Хората сме пъстри.

Няма чувство за вина. Има чувство за напредък. Би трябвало това да има, защото това става. А вина имаш, ако се спъваш много пъти в един и същи камък ... но ти не си от тези :)
Дали има и страх от отхвърляне ? Сигурно има. Зависи от конкретната ситуация - при приемане на работа е нормален и таакъв страх ... особено ако не знаеш как ще се справиш.

*