Напоследък все по-натрапчиво ме обзема съмнението, че бедността и грозотата наистина са пороци. Не в буквалният смисъл, разбира се.
Говоря за следното:
Хората с по-големи финансови възможности, нека да ги наречем финансови акули, са много по-благородни, много по-ларж, много по-психически освободени. Бедните хора са по-дребнави, по-завистливи, по-злобни.
Не искам да слагам всички под един общ знаменател и не твърдя, че всички финансови акули са някакъв малък връх за човешката душевност, нито пък, че всички финансово колабирали са еквивалент на духовния разпад, напротив. Само отбелязвам тенденцията, която съм забелязала.
Същото е положението с красивите и грозните хора. Красивите имат самочувствие, имат излъчване, което те предизвиква да ги покориш, харесвани са - всичко това прави погледа им върху живота по-светъл (друга тема е тази за съдържанието им! Нея не я дискутирам в момента.)
Грозните - те са толкова смачкани, заради това, което са, с толкова ниско самочувствие са, склонни са към постоянни депресии, самосъжаления и черни мисли, което ги прави още по-непривлекателни.
Знаете ли какво се получава при комбинацията беден и грозен човек?
Аз ще ви кажа: някакво същество с човешки образ, но с мутирала душевност. Създание, свило се в черупката на собствената си незначителност и тайно разяждано от тихата си злоба и завист към богатия и красив свят наоколо.
И черешката на сладоледа:
Знаете ли какво се получава, когато този беден и грозен човек е отблъснат (въпреки че отблъсъкът е бил много фин, така че да не го нарани)?
Пак аз ще ви кажа: едно голямо зло! Пазете се от такива хора!
Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:19.
|